Легендата за Тетово
12.06.2020Никой не може да определи кога е възникнало селото. И до сега липсва пълно авторитетно изследване и официална документираност. Единственият източник, който хвърля светлина върху потъналото в тайнственост минало на селото, са легендите. А те гласят:
На около 28 км югоизточно от гр. Русе (на 3 км западно от с. Тетово), край днешната чешма „Тръстеник“, от която блика денонощно студена вода, сред вековна гора, съществувало село. То се казвало Тръстеник и чешмата носи неговото име. Жителите му — преселници от Балкана, намерили тук подслон и препитание. Буйни били горите наоколо, плодородни полята. Оскъдните данни за основаването на селото малко разказват и за живота на жителите му. Според старите предания малко овчарче (според някои – свинарче) носело всеки ден хляб на баща си, който пасял овцете си (или свинете) далеч на изток от селото, някъде в гората. Когато го запитвали къде отива, то отговаряло: „Отивам да нося на т е т ю хляб.“ Оттук про-излиза и предположението за името на с. Тетово, което дори в близкото минало се е произнасяло „Т е т ю в о“.
Веднъж избухнал пожар. Малките схлупени къщурки изгорели. Измъчените хора се принудили да се изместят там, където „тетю“ пасял овцете си и където всъщност днес се намира село Тетово. За къщите си първите заселници използвали гората, като само изкастрили буйно израсналите дебели дървета, изплели ги с пръти и ги измазали с кал. Много от живите днес стари хора поддържат преданието, че по-голямата част от жителите на старото село край чешмата са се преместили на запад и са основали днешното село Тръстеник, намиращо се в Русенски окръг. Съвсем малка част родственици (имената им не се знаят) се заселват на изток, край овчарските кошари на „тетю“. Първите заселници изплитат къщите си и слагат началото на днешната „Чукова махала“. Тя се разширява бързо и обхваща целия хълм. Липсата на вода по-късно принуждава хората да се заселват на юг, където равнинният характер на терена позволява разрастването на селото.
Съществува и друга легенда, която ни пренася на около 3 км източно от Тетово, в местността „Зановка“. По намерените глинени отломки от съдове, камъни, керамика се съди, че някога и тук е имало село. Поради „някакво природно бедствие или болест“ жителите напуснали селото и всички или част от тях основали сегашното Тетово.
Все пак първата легенда се възприема и разпространява като по-убедителна и тетовчани са я изградили като истина.
Мнението на голяма част от старите хора е, че Тетово е младо село, основано преди около 350-400 години, други се страхуват да посочат годините. Едни археологически разкопки биха изяснили много тайни. Защото в землището на селото (както вече се спомена) има много могили, които говорят за една далечна епоха. Съществуващите калета, намерените железни върхове на стрели и копия, мечове, глинени съдове и украшения -всички, малко или много, илюстрират своето време. Тези „веществени“ доказателства говорят, че заселниците от преди 350-400 години, ако са били основатели на селото, то не са били първи обитатели.
За пръв път в историческите извори името Тетово се среща в един турски регистър на зиамети и тимари в лива „Нигоболи“ (регистър на феодални ленове и владения в окръг Никополски) от 1430 г. като Т е т ь о в о. Наистина, през османското робство българските земи били разделени на санджаци, числящи се към Румелийския вилает. Санджакът „Никопол“ се простирал от Дунав до Стара планина: на изток – до Шумен и Силистра, а на запад – до Враца и Белоградчик. По своето местоположение Тетово е спадало към Никополския санджак. И тъй като в целия санджак няма селище с такова име, то може смело да се приеме, че историческият източник е напълно достоверен. Но в този случай се стига до противоречие в данните за възрастта на селото: 350-400 години според мнението на тетовчани, а само 565 години от споменаването му в турския регистър. Щом в 1430 година Тетово може да бъде феодално владение, логично следва, че то е било основано преди падането на България под турско робство. Трябва да се има предвид и фактът, че още в самото начало на османското господство били прехвърляни от Анадола мюсюлмански преселници и настанявани в българските предели като най-сигурна опора на завоевателите. Съществуващото тогава Тетово е „приело“ своя анадолски дял. Следователно историята конкретно не, но логично дава по-голяма възраст на селото.
Както вече се спомена въз основа на описаната легенда, името на селото произлиза от думата тетю (баща) – Т е т ю в о (Тетьово). По-късно „ю“ преминава в ,,’о“ – Т е т ‘о в о, а в по-ново време – ,,’о“ преминава в „о“ – Тетово. При небрежен изговор – Тетюу и Тетуу.
Научните изследвания обаче сочат друго тълкование. Българският учен Руси Стойков извежда името от Татково, тъй като под това име е за¬писано селото в цитирания турски документ от 1430 г. (Татково от Тетьово). Друг изследовател – Ара Маргос, свързва името на селото със старобългарския глагол „хътети“, или „хотети“ – ‘искам’, от който произлиза името Хътето – Хтето, а по-късно, поради изпадане на „х“ в слаба позиция – Тето. Следователно Тетово – селото на Тето, още повече, че имената Те-то и Тета са зарегистрирани в надписи върху надгробни плочи и скални манастири в село Пороище и в местността „Калугерица“ край река Бели Лом на територията на Разградски окръг. Имената на жителите на селото са съответно: тетуфчънин, тетуфчънка, тетуфчънци и (тетуфчи), тетуфчъни. Относителните прилагателни са съответно: тетуфски, тетуфскъ, тетуфску, както и тетууски, тетууска, тетууску.